Изберете вашата страна/регион
Настоящ регион:
Bulgaria (BG)
Настоящ регион:
Bulgaria (BG)
Пречиствателната станция за отпадъчни води е съоръжение, в което отпадъчните води се пречистват чрез действието на бактерии, които разграждат разтворените органични вещества чрез аеробни (насищане с кислород) и анаеробни процеси.
Кислородът, доставян на дъното на аерационния басейн, отговаря на нуждите на пречистващите бактерии.
Биологичната утайка, възстановена след утаяване в утаителя, се рециркулира в аерационния басейн, за да се поддържа висока концентрация на бактерии.
След като флоковете се утаят, чистата вода може да бъде изпусната в естествената среда (например в река) или да бъде вкарана отново в промишлен процес (например за вода за миене).
Концентрираната част от утайката се редуцира до максималния си обем, след което се валоризира или изгаря.
Обезводняването на утайките включва отделяне на твърдата фаза (състояща се от органични вещества, като микроорганизми и отпадъци, получени в резултат на техния метаболизъм) от течната фаза на утайките.
За да се постигне оптимално обезводняване, е необходимо първо да се сгъсти утайката. Това сгъстяване може да стане по естествен път чрез утаяване на дъното на утаителя или чрез механични методи.
След сгъстяването утайката остава в течно състояние с ниво на сухота около 10 %, което означава съдържание на вода 90 %.
Вторият етап, обезводняването, се извършва механично, като водата се "принуждава" да се отдели от твърдата част. В резултат на това механично обезводняване се получава пастообразна утайка с ниво на сухота, което може да достигне 40 %, а при слънчево сушене - до 80 %.
Извличането на утайките е необходимо за правилното функциониране на пречиствателните станции за отпадъчни води и за оптимизиране на разходите. Всъщност, ако обемът на утайките в аерационния басейн се увеличи, потреблението на енергия за насищане с кислород ще трябва да се увеличи пропорционално, като по този начин се повишат оперативните разходи.
За оптимална ефективност на пречистването е важно да има бактерии от всички възрасти и ако скоростта на утайката се увеличи, възрастта на утайката също ще се увеличи, което ще доведе до намаляване на ефективността на пречистване.
И накрая, ако количеството на утайките в басейна се увеличи твърде много, съществува риск от изхвърляне на утайки в природната среда.
Целта е да се улесни разделянето на течната и твърдата фаза чрез предварително кондициониране на утайката.
За тази цел утайките се смесват с полимери, които осигуряват по-добро разделяне на твърдата и течната фаза.
Флокулантите във воден разтвор, смесен с утайката, благодарение на своите положителни или отрицателни заряди образуват връзки с частиците на утайката.
Тези връзки, заедно с много високото молекулно тегло, спомагат за ускоряване на разделянето на течност/твърдо вещество и за образуване на флоуми, които могат да се утаят по-бързо.
В зависимост от вида на утайката може да се използва пълен набор от полимери, които се зареждат положително или отрицателно в зависимост от това дали утайката е по-скоро органична или минерална.
След този етап на обработка смесената с полимери утайка се подлага на различни обработки, за да се извлече възможно най-много вода.
Първата стъпка е сгъстяване на утайката, което може да се извърши по естествен път на дъното на утаителя чрез утаяване (без флокулант) или механично, например върху дренажна маса (с флокулант).
След тази обработка утайките остават сравнително течни или пастообразни.
След сгъстяването утайката се изсипва между две въртящи се филтърни платна, които постепенно се доближават, за да се увеличи контактното налягане, което позволява на водата да се отстрани през платовете. Обезводнената утайка се събира в края на лентовия филтър за валоризация.
Шнековата преса също се нуждае от уплътнена утайка. Шнекът се върти бавно в перфориран цилиндър, като постепенно компресира утайката - компресиране, което е възможно благодарение на образуването на тапа от дехидратирана утайка на изхода на шнека. Водата, извлечена от утайките, се просмуква през перфорирания цилиндър и се връща в главата на инсталацията.
Центрофугирането включва прилагане на центробежна сила върху утайката, за да се ускори нейното утаяване, в резултат на което се получават две фази: утайка (дехидратирана утайка) и центрат (супернатантна течност). Материалът, отложен върху вътрешната стена, се изстъргва непрекъснато от въртящ се винт.
Плоскостната филтърна преса е най-ефективният процес на механично филтриране и дехидратиране, който позволява да се постигнат нива на сухота от 30 до 80%. Използва се за обезводняване на утайки от промишлени и градски отпадъчни води.
Геотръбите са изработени от специално проектиран текстил, който задържа фините твърди частици в "чувала", като същевременно позволява на водата да се просмуква през текстила. Докато водата изтича, твърдите частици продължават да се уплътняват и консолидират с течение на времето.
Устройствата D25WL2 се инсталират лесно и не изискват електрическо захранване за работа. Те са съвместими дори с външни инсталации. Външно впръскване за лесна поддръжка.
Инсталиран със своя "миксер", D25WL осигурява максимална хомогенизация на сместа вода/полимер, като оптимизира разделянето на твърдите и течните частици.
Технологията Dosatron и нейната помпа за дозиране на полимери осигуряват хомогенно смесване на полимера с водата за разреждане и на разредения полимер с утайката.
В зависимост от процеса може да се избегне използването на специфична система за подготовка на полимери, като по този начин се спестяват средства и място.
Този диапазон може да се използва за третиране на утайки от отпадъчни води, но е важно да се отбележи, че използването му зависи от естеството на утайките и използваните химикали, както и от спецификациите и изискванията на системата за третиране. Препоръчително е да се запознаете с инструкциите в ръководството за потребителя и с действащите стандарти, за да се уверите, че този продукт е подходящ за вашето приложение и че използването му е безопасно и в съответствие с разпоредбите за опазване на околната среда.
